Г-н Проданов, какво смятате за промяната при лимита за обезщетения по „Гражданска отговорност”, който според новия Кодекс за застраховането става 10 млн. лв. независимо от броя пострадали?

Дискусията е доста дълга и лимитите на отговорност всъщност се синхронизират с европейското законодателство. От там идва и тази промяна. Става дума за това, че няма установена статистическа зависимост между премията, която се плаща по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, и размера на лимитите. По-силно влияние върху размера на премията имат други фактори като множеството компании на пазара и голямата конкуренция, слабото благосъстояние на населението и ниската му готовност за плащане. Не на последно място са статистическите данни – през последните години лимитите нарастваха, но реалните плащания рядко се доближаваха до тях. Трудно е да се каже дали това е добро или лошо. Ние просто трябва да синхронизираме нашата практика с европейската.  

Чуват се противоречиви твърдения дали ще поскъпне застраховка „Гражданска отговорност”? Някои смятат, че изобщо няма основание тя да поскъпне, други прогнозират до 7 % увеличение, а трети -дори 30 %. Къде е истината?

Според мен поскъпване с 30 % е невъзможно и няма основание за това. Тук въпросът за социалната поносимост влияе много по-силно, отколкото лимитите на отговорност, още повече, че практиката на съдилищата няма да настигне бързо лимитите и много трудно може да се направи директна връзка. Моето становище е, че следващата година ще следва тенденцията на последните 5-6, когато виждаме един умерен ръст в цената на застраховката или липса на такъв. След началото на кризата започналото нарастване от 5-10 % на годишна база изведнъж спря и след това цената започна да се покачва с 1-2 %. Моята прогноза е за 5 % до 10 % и се съмнявам да видим нещо различно от това. 

Не може да се очаква вдигане с повече от това, при положение, че доказано пазарът е силно конкурентен. Когато се натрупат всички елементи, които влияят на цената на полицата, се оказва, че в доста компании полиците носят минимална печалба, а в други генерират загуби.

Какъв дял заема застраховка „Гражданска отговорност” в "Бул Инс"?

В "Бул Инс", както при повечето компании, тя заема основен дял. Още от основаването насам главен бизнес е моторният. Но през последните три-четири години се преориентирахме и от „Каско застраховане”, в момента записваме  в по-голямата си част „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Според Вас трябва ли „Гражданска отговорност” да остане на база на автомобила, както е сега, или трябва да е на база на водача?

Това са два конфликтни принципа. Най-добрият вариант, особено за застрахователя, е, когато е вързана за водача. Така може да се оцени по-точно рисковият профил на водача и от там да се определи цената на полицата, а също и да се приложи системата „бонус-малус” (бел. ред. - това е техника за определяне на отстъпки или надбавки към базовата застрахователна премия при подновяване на застраховката, като целта ѝ е да стимулира добрите шофьори и да наказва лошите. Премията се калкулира на база история на щетите, които виновно са причинени от застрахования водач). Откакто съществува системата „Зелена карта” в Европа обаче е възприето, че полицата се връзва към номера на автомобила. „Бонус-малус” пак може да се приложи, тъй като в случая се добавят характеристиките на водача като допълнителни параметри в полицата и нейното ценообразуване. Вземат се предвид възраст, населено място, образование на водача.

В момента какво е нивото на прилагане на системата „бонус-малус” у нас?

Тя не се прилага активно, защото се стига до там, че когато компанията трябва да я приложи сама за себе си и тя наложи на водач с нарушения по-висока цена, той ще се премести в друга компания. Системата може да се осъществи единствено когато по някакъв начин стане всеобхватна и влияе на цената на всички застрахователи, както е в държавите, в които тази практика се прилага. В някои от случаите системата е наложена законодателно, а в други случаи е следствие на споразумение между застрахователните компании. Не е толкова важно дали държавата ще я наложи или застрахователите ще се споразумеят, а че може да се приложи, само ако мнозинството я въведе. Все още обаче в България сме далече от достигане на тази фаза.

Как бихте коментирали предложението застрахователните агенти – физически лица да не бъдат вече самоосигуряващи се?

Тук има две тенденции – едната е за дерегулация, а другата – за по-стриктна регулация. Има аргументи и в двете посоки. Като че ли аргументите за това агентите да са по-строго регулирани и да отговарят на определени изисквания натежават, защото става дума за отговорна професия, при която могат да последват значими щети върху застрахования или застрахователя вследствие на некомпетентност на застрахователния агент. За мен изглежда по-резонно да се запази сегашният им статут.

Какви са Вашите наблюдения за финансовата култура на българина?

Бих казал, че остава неизменна. Имаше тренд на подобряване по време на икономическия възход от началото на хилядолетието до към 2006-2007 година. Тогава изобщо във финансовия сектор имаше доста иновации, ръстове в продажбата на продукти и предлагането на услуги. След това се наблюдава застой, който в последните години след 2008-2009 г. се запазва. Ако има промени, те следват наложеното от Европа или са вследствие на практиката.