Ние и другите

12.11.2018

Крум Крумов

В обществото понастоящем се провежда разгорещен дебат относно устоите и функционирането на една от най-важните задължителни застраховки, Гражданската отговорност на автомобилистите. Важно е да се знае, че задължителното застраховане е застраховане по закон или международен договор, ратифициран и влязъл в сила в Република България. Задължителното застраховане е елемент на социалната функция на държавата, посредством който се обезщетяват групи от хора, изложени на големи или специфични рискове. За целта държавата определя задължителните застраховки със закон, както и общите и специалните условия по тях в законов или подзаконов нормативен акт.

Необходимо е да се подчертае, че държавата със закон /в случая Кодекса за застраховането/ прави задължителното застраховане част от застрахователната дейността и задължава застрахователите да сключват тези застраховки без право на отказ. Застрахователите могат да селектират пазарни сегменти или да отказват сключване на застраховка само чрез цената. Тук е редно да изброим видовете задължителни застраховки:
- задължителна застраховка „Злополука“ – покрива рисковете от трайна неработоспособност и смърт, следствие от злополука, обезщетението е лимитирано за временна неработоспособност в процент от застрахователната сума, а при смърт – не повече от 7-кратния размер на работната заплата по трудово правоотношение, без значение от броя на роднини, наследници и близки на застрахования.
- задължителна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ - покрива рисковете от трайна неработоспособност и смърт, следствие от злополука на пътниците в средствата за обществен превоз /без водача/. Действието на застраховката е ограничено със закон – само на територията на България и е определена минимална застрахователна сума от 50 000 лв., която представлява сумата която ще се изплати при смърт на застрахования, без значение от броя на неговите роднини, наследници и близки. 
- задължителни застраховки по раздел Обща гражданска отговорност – това са различните видове задължителни застраховки по обществени дейности и отрасли в икономиката, определени със закон и регламентирани в подзаконови нормативни документи, където са определени техните минимални застрахователни суми /лимити/. За яснота можем да отбележим, че такива задължителни застраховки са тези на туроператорите, на строителите, на архитектите, на лекарите, на стоматолозите и други. При тях покритите рискове са следствие от недобросъвестно изпълнение на служебните им задължения, довели до вреди на техни клиенти. Обезщетението по тях се определя от съда във връзка с нанесените вреди на съответния застрахован, при следните лимити - минималната застрахователна сума при задължително застраховане на „Гражданска отговорност“ е в размер 500 000 лв. на застрахователно събитие и 2 000 000 лв. за всички застрахователни събития за срок една година, освен ако със закон не е определено друго.
- задължителни застраховки Гражданска отговорност на автомобилистите – покрива рисковете от трайна нетрудоспособност и смърт, вследствие от пътно-транспортно произшествие с моторно превозно средство. За целите на определянето на минималните лимити на отговорност, във връзка със сключването на задължителни презасраховатени договори по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, са определени общоевропейски лимити - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество (вещи) – 2 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица. С разглежданите в момента промени в КЗ предстои актуализирането на минималните размери на застрахователната сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като досегашният размер за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт се предвижда да се увеличи на 10 420 000 лв., а досегашният размер от 2 000 000 лв. за вреди, причинени на имущество - да се увеличи на 2 100 000 лв. Необходимо е да се подчертае че тези минимални размери са технически и се използват главно при определянето и изплащането на застрахователни обезщетения по презастрахователни договори.    

От всички предвидени в Кодекса на застраховането задължителни застраховки Гражданската отговорност на автомобилистите е с най-голяма социална значимост и влияние върху икономиката на страната. Посредством Гражданската отговорност на автомобилистите българските граждани имат възможността да се възползват от свободата на движение в Евросъюза, като притежаването на застрахователната полица е равносилно на притежаването на сертификат „Зелена карта”, даваща безпрепятствен достъп до страните от системата „Зелена карта”. По тази застраховка напоследък обаче се натрупаха редица проблеми и дисбаланси, които трябва спешно и отговорно да бъдат адресирани.

Трябва да се подчертае, че застрахователите извършващи дейност по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите задължително сключват презастрахователни безлимитни договори за ограничаване на рискове, проявяващи се в чужбина и характеризиращи се с малка честота и високи стойности. До преди една година самозадържането по тези договори беше от порядъка на 250-300 хил. евро, т.е. застрахователите плащат до размера на самозадържането, а презастрахователите поемат останалата част от обезщетенията над този праг. По този начин застрахователите получаваха срещу определена цена презастрахователна защита и лимитираха риска си по големите щети, както в страхата, така и в чужбина. От миналата година, след анализ на щетите и тенденцията за повишаването им презастрахователите в синхрон и единодушно повишиха самозадържането на 500- 700 хил. евро,  при скок на цената от над 100%. След публикуването на решението на ВКС и анализирайки възможността за предявяването към тях на лавина от щети в рамките на петгодишния давностен срок, те обявиха че вдигат самозадържането на 1 млн. евро и отново покачиха цената по договорите. Нещо повече, според презастрахователите тълкувателното решение на ВКС не е законодателна промяна и за всички нови претенции,свързани с разширения кръг лица с право на обезщетение при смърт в ПТП, по вече затворени щети, няма да се плати и стотинка. Това означава, че презастрахователите излизат от създалата се вътрешна несигурност на пазара и отказват да участват в бъдещите обезщетения вътре в страната. Тази реакция на презастрахователите рязко влоши ситуацията за застрахователите – лишени от адекватна презастрахователна защита, при висока цена на презастрахователните договори и липса на покритие за затворените и наново отворени щети, неминуемо ще доведе до невъзможност за посрещане на бъдещите разходи по щети. Наложи се бързо преизчисление на рисковете и преоценка на обезщетения, изразени в застрахователно-технически резерви, които следваше да се дозаделят. Тези разчети бяха представени на регулатора и беше алармирано за опасностите, пред които е изправен небанковия финансов сектор. Не последва адекватна реакция и секторът, базирайки се на новите си разчети, започна плавно повишаване на цената по задължителната автомобилна застраховка Гражданска отговорност.

Необходимо е да се знае, че обезщетенията по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се определят по доброволен ред от застрахователя чрез споразумение с увредените/пострадалите лица или по съдебен ред. Присъжданите до момента обезщетения по задължителната ГО се свежда до определяне по съдебен ред на неимуществени обезщетения за причинени болки и страдания на правоимащите лица. Нито едно дело не е приключило с присъждане на имуществени обезщетения за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи. Защо? Защото те са обосновани, документално обвързани и измерими, за разлика от неимуществените, които се преценяват от съда „по справедливост“. Така присъжданите от съдилищата обезщетения „по справедливост“ се превърнаха през годините в цена на болката и страданията на близките и роднините на загиналите при ПТП. Никой обаче не каза, че зад справедливостта на обезщетенията се крият плащания, пропорционални на броя на наследниците на съответния загинал и че болките и страданията за средностатистическия пострадал български гражданин са десетки пъти по-„евтини” от тези на други български граждани (често с друг етнос и по правило с ниска грамотност). Такива пострадали са ”златна мина” за тесен кръг адвокати, издирващи и авансиращи значими суми във воденето на дела от името на пострадалите, а впоследствие получаващи лъвския пай от обезщетенията. Къде е справедливостта?

Създаде се порочна практика, която бързо се превърна в заплаха за застраховането при новата реалност, създадена от решението на ВКС за кръга на лицата с право на обезщетение при смърт в ПТП. Браншът чрез Асоциацията на българските застрахователи алармира законодателната и изпълнителната власт, обясни проблема, подкрепи го с разчети и получи подкрепа за реакция в създалата се ситуация. Предвид внесените вече на първо четене промени в Кодекса за застраховането, новопредложените и обсъдени текстове за промени се наложи да бъдат внесени в НС чрез председателя на комисията по бюджет и финанси между двете четения, където отново да бъдат подложена на дискусии. Заинтересовани страни обявиха в медиите, че се извършва нещо нередно, на тъмно и задкулисно, а скрит остана фактът, че държавата е установила грандиозен проблем с регулираната от нея задължителна застраховка на база проверими статистически разчети и прогнози и е предприела корекции в специалните условия по застраховката.
За повечето български шофьори задължителната "Гражданска отговорност" не е застраховка, а по-скоро такса „шофиране”, чиято стойност е неизменна през последните 4-5 години. Затова повишената цена тази година и опасността от предстоящо голямо покачване предизвиква остри обществени реакции. Те не могат да бъдат потушени с експертни обяснения, защото поради липсата на адекватни промени, съобразени с действителната статистика за развитието на щетите и най-ниските за ЕС доходи у нас се стигна до остър дисбаланс - високи европейски обезщетения, понякога надхвърлящи средноевропейските, при изключително ниска застрахователна премия. Вследствие на това - систематичен отрицателен технически резултат по застраховката и опити за компенсирането му за сметка на другите застраховки в портфейлите на застрахователите. Резултатът е финансови загуби и проблеми с капиталовото изискване на застрахователите. Държавата чрез нейните компетентни органи не успя да отчете и овладее тези тенденции и да коригира своевременно създадените от нея условия по застраховката Гражданска отговорност на автомобилистите, което наложи секторът да повдигне остро въпроса, за да оцелее. Тази аварийна реакция я превърна в мишена на атаки на малобройна алчна клика, печелеща баснословно на гърба на пострадалите. Перфидната атака развява лозунга за неморалността на лимитите на неимуществените обезщетения, избягвайки фактите, че такива има почти навсякъде в Европа, както и че ще бъдат добавяни имуществени обезщетения. А справедливостта изисква еднаквото третиране на всички пострадали и загинали -  както на тези, които са в резултат на катастрофи, така и на всички други от трудови злополуки, ловни излети или битови инциденти.

От казаното по горе и видно че трябва да се предефинират всички задължителни застраховки и лимитите към тях, а специално за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, трябва да се обърне философията и от автомобила към водача. В противен случай предложената наредба за „бонус – малус“ система остава безмислена и неприложима.